ГЛАВА 1

- Ей, това е направо невероятно от кога не сме се виждали! – възкликна някой зад гърба ми.

Малко учудено погледнах човека зад мен, но въпреки опитите ми и взиранията ми не успях да позная мъжа срещу мен. Наистина малко странно тъй като бях отлична физиономистка

Въпреки моите уверения, че не се познаваме мъжа продължи да настоява за нашето познанство обяснявайки ми странна история за наша среща. Странно нали когато някой се опитва да ти пробута стар колкото и света номер само и само да ти привлече вниманието без дори да се усеща, че е смешен. Дали трябваше да приложа някой от безотказните номера, за да се отърва от досадника, но той изглеждаше ужасно упорит и малко се съмнявах в успеха си. Но точно в този момент влезе една мрачна жена и мъжа на момента прекрати опитите си да ме свали. Странно нали колко често слабоумните мъже биват командвани от жените си. Бедните души!

Интересното е че много от мъжете се поддават на натиска от странна на жените си. Тя му казва какво да облече, къде да идат, какво да ядат и кои хора да приемат в дома си. Все пак брака не означава поробване, но щом мъжете се оставят, защо трябва да ги съжалява човек, това си е техен избор. Такива мисли се въртяха из главата ми и тръгвайки да излизам от магазина. Дали щях да доживея прилично запознанство с непознат, без старите клишета, но уви света не се променя толкова лесно и реално целия ни свят е едно клише. Добре че има макароните „Amore mio” , които действат добре на блуждаещата ми душа.

Навън грее чудесно слънце, жените се разхождат секси и предизвикателно облечени (разсъблечени), включително и аз, а мъжете остават без врат от толкова много заглеждане. После се прибират след „тежък и уморителен трудов ден” и споделят колко са изморени, оплаквайки се от схванатия си врат от умора. Да но от умора да се заглеждат по – апетитните парчета навън. Простено им е - те са мъже.

Дали да не мина покрай цветарския магазин само за да погледна красивия аранжьор, който между другото се оказа познат на моята съседка, която ме увещава да ни запознае, но чудно и за мен самата аз все и отказвам. Просто не съм уверена в себе си, странно нали? Да, но факт. Може би ако бях малко по – висока, по – смугла и т.н. , интересното е че повечето от жените които познавам мислят по същия начин за себе си. И взех да си мисля, че това тяхно поведение спомага за моето усещане по този начин. Дали не време да променя средата, омръзнаха ми посещенията във фитнес, при диетолога и на солариума с недоволни от себе  си жени. Е поне солариума мисля да запазя, харесва ми да съм мургава.