ГЛАВА 3

 

Защо шефа ти винаги успява да те хване в най-сюблимният момент на задълбочен разговр с някой от приятелите ти? Трябва да спра с личните разговри по време на работа – нездравословно е. Не за нещо друго ами после сметката ти изтънява от наложените глоби удържани от заплатата. Шегувам се, в нашият офис още не се е стигнало до там, все пак аз работя с нормални хора – поне донякъде мисля. Новата рокля от MAX MARA свърши чудесна работа в очите на колегите, но не е и с кредитната ми карта. Както се казваше в една реклама  - „Внася, внася ма етоя пак с торбите наща!” та и за мен така. Ако хората са казали „Жена с пари е като луд с картечница” за мен важи с пълна сила. Но аз не съм прахосник – не, твърдо не, но когато работя под такова напрежение изпитвам потребност от лека шопинг терапия за успокение на нервите. Горещо препоръчвам това на всеки, е стига да има възможност за това, но имам един съвет към Вас дами не е нужно да пазарите огромни неща за колосални цифри, цаката е малки и по-евтини всеки ден. След няколко изтощителни разговора с приятелки по телефона, няколко пререкания с шефа ми относно личните разговори през работно време дойде момента в който успях да се изнижа от офиса. Реших, че след като е Петък вечер мога да се отдам на палави приключения с моята банда. Уви всички се оказаха пътуващи някъде за уикенда, така е когато те затрупват с работа и не можеш да се срещнеш с тях, за да разбереш на къде върви света, но аз не се отказах от идеята си за забавления, мога и сама знам един чудесен бар на пет преки от нас.

Облякъх си семпъл, но секси тоалет и се запътих към бара, трудно беше човек да се намести там, но ние по-популярните така да се каже познаваме бармана и за нас винаги е Happy hour, но стига съм се фукала все пак аз бяха сама изостваена от всички, така че не бях най-голямата щастливка. Поръчках си както обикновенно един Манхатън и с палав поглед започнах да се оглеждам из заведението. Бях го насочила към вратата в очакване да фиксирам някой познат, но познат мъжки глас чух зад себе си:

- Е завързахте ли в къщи кучето, така че да не напада безащитни малки същества?

Бях готова да отвърна яростно на този въпрос, но в момента в който се обърнах видях, че всъщност това е прекрасният мъж с чихуахуато. И останах естетсвено с отворена уста, трябваше бързо да кажа нещо, а не успявах и колкото повече го мислех толкова повече нищо не изскачаше в малкият ми мозък. За щастие той продължи:

- Виждам, че няма какво да кажете по въпроса, но тъй като сте облечена в тази зашеметяваща рокля ще го отмина.

- Благодаря за опрощението. – отвърнах аз вече дошла на себе си. Но все още смятайки го за надут и нахален. Кой е той, че да ми задава подобни въпроси, но след като настояваше да си поговорим реших, че си заслужава да се опитам да го опозная.

         - Та Алекс – обърнах се към него аз – с приятелите ми винаги сме се чудили как е възможно, нормален мъж да има подобно куче като теб? – реших да си го върна, но и хитро да разбера към правилните или обратните насоки си пада.

         - Хм, не мога да ти дам отговор на този въпрос тъй като кучето е на сестра ми...

         Настъпи неловко мълчание от моя страна, не бях очаквала подобен отговор, виждате ли човек като мен винаги има готови отговори, но се случва понякога да изпадне в подобни ситуации. Най – лошото е когат се случва пред хора на които искаш да направиш блестящо впечатление, уви сега не се получи. Но поне на единият въпрос има отговор, е поне предполагам – НЕ Е ГЕЙ!

- О! – беше единственото което се отрони от устата ми, не знам какво ми става с този мъж, губя ума и дума (нека отбележа - нещо нетипично за мен).

- Сигурно се почувства неловко, не исках да те поставям в подобна ситуация, но и ние мъжете не знаем кога трябва да спрем да говорим. Простено ли ми е? – ме попита той, с най – невероятният мил поглед който може да разтопи всяка жена. А тъй като цяла вечер ми се губеше дар словото реших, че е най-добре да се направя на любезна и да приема извинението. Хубавато бе, че вечерта продължи в насоката която исках да поеме и се увенча с желаният финал. Утре вечер имах покана за вечеря в нов изискан ресторант.

Разбира се настъпи и момента в който трябваше да се прибера в моят пуст дом и да разходя Аксел, защото колкото и да не ми се искаше пикучният му мехур сигурно щеше да се пръсне, а не искам на сутринта да има изненади /прави го на пук да знете/. Петнадесетата минута след като излязахме съжалих за решението си, не защото нещо може да ме изплаши в два сутринта в нашият скромен парк, а собственото ми куче. Нека обясна защо и защо се превърнах в кучешки парамедик. Любимото занимание на моето „интелигентно” куче е дъвчене на пръчки, раздробява ги на минимални къшчета, та да взема да заклещи едно парче пръчка между гърлото и зъбите си и да не може да го извади, опитва се животното, ама пусто дърво неокастрено неще да падне и това си е. Да Ви кажа, честно в първия миг изпаднах в ужас, представяте ли си какво биха писали по вестниците „Подпийнала девойк, усмъртява кучето си с клечка от дърво в два през ноща”, не шегувам се не съм чак толкова жестока, всъщност изпаднах в ужас заради самото куче. Та шоуто беше пълно, ако някой ме беше видял, как с офицален тоалет в два през ноща светейки с телефона си вкарвам половината си ръка в устата на кучето, нейсе извадих го, а Аксел стои и ме гледа жално. Казах си само на акъла „тъпо парче си” и започнах да се чудя него или мен да успокоявам. В крайна сметка реших просто да си полегна...

е!вечерта със сигурност е била емоционална!при това си реагирала своевременно и си спасила аксел,пък и с една покана за вечеря в повече..........
поздрави!и аксел да внимава с дървесата в парка :)

е!вечерта със сигурност е била емоционална!при това си реагирала своевременно и си спасила аксел,пък и с една покана за вечеря в повече..........
поздрави!и аксел да внимава с дървесата в парка :)

Благодаря, всъщност кучето на снимката е Шаги, но тя е вдъхновението за Аксел и всъщност тя е героят в описаната случка. Която между другото се случи вчера и беше доста неприятно. Аз за това и казвам, че е блондинка! Прави глупости!

хубаво вдъхновение си имаш...