ГЛАВА 2

Леле, че кочина стреснах се аз, влизайки в апартамента ми! Нека ви обясня апартамент силно казано, все пак аз съм на 25/неомъжена, от мен не се изисква да живея в мезонет или огромна къща. Той се състои от малка кухня с трапезария, не прекалено голям хол, средна спалня и баня с тоалетна. Но може да се каже, че изглежда чудесно въпреки постоянното ми не присъствие в него, постарах се просто при обзавеждането. Нека отбележа, че без да наемам от тези прехвалени дизайнери, който само осакатяват жилището ти. Отначало не бях особено очаровано от това, което създадох, но поведението на близките ми приятели оправда тези мои съмнения. По дяволите вече не мога да се отърва от тях, вечното присъствие в моя Светая Светих и Фен Шуи дом взе да става кошмарно. Оправданията им, че моя е най – приличния от всички останали вече не разтапят душичката ми, та все пак аз имам нужда от малко тишина!

Разбира се, че ще е кочина след поредния запой спретнат от моите приятели лекичко и тактичничко, под формата на най – случайното и неизвестно нещо на този свят – според тях. Според мен беше поредния пъклен и зъл план за унищожаване и съсипване на моя апартамен, опитвайки се да го докарат до критичното състояние в което бяха техните. Присъстваше и моята съседка, но естествено не беше поканила аранжьора с който толкова държеше да ни сватоса. А щеше да го направи, ако наистина искаше, мисля си, че тайно и тя си пада по него. Ако иска може да си го задържи, мъже на тази земя колкото искаш. Но от друга страна тя не е такъв човек, така че не би трябвало да се притеснявам.

Добре стига за апартаманета ми и приятелите ми. Сега ще си приготвя макароните и после ще изведа на разходка Аксел – голдън ретривъра ми, който цял ден се щура из апартамента ми без да е помирисъл и капчица свеж въздух.

- Здрасти мързеливецо! Голям празник си ми спретнал. – беше успял да се овъргаля в разхвърляните ми дрехи и да ги омаже със засъхналата кал от сутрешната разходка.

Ей, да не си помислите, че съм някое мърляво същество. Твърдо не. Виждатели днес е понеделник,а аз работя в една рекламна фирма и днес по график прердставяме идеите си за проектите по  които работим. Така че нямах особено много време да му измия лапите и сега това ми се връща.

От некординираните подскоци на Аксел едва успях да му сложа каишката, то не бе радост, не бе чудо. След 300 зора, най-накрая успяхме да минем през входната врата и да се озовем навън.

Където и да тръгнеш по улиците все една и съща музика звучи, това направо е безумие спрямо нормалния човек, но за всеки си има различен стил музика. Дори Аксел недовалства и започва да вие жално. Разходката до парка беше приятна стопанина на другия лабрадор изглеждаше чудесно, но и този път не събрах смелост да го заговаря, напоследък самочувствието ми се е понижило. Може би заради новата колежка в офиса, която изглежда като изляза от списанието и колегите и се кланят до земята, не е честно преди беше така с мен. Но между двете ни има коренна разлика, аз съм по – интелегентната, пример; когато работиш във фирма като нашата трябва да знаеш какво значат и по – сложни думички от купувам и магазин, но при нея явно по – трудно се отдава. Обаче живота е това и мъжете им трябва все нещо ново и свежо. А какво да правим ние т.н. „стари чанти”, мястото ни не е все още в антикварията, защо ли да не се отбия утре до MAX MARA да си купя нещо свежо и хубаво и тогава моето име ще бъде–неустоимост.Тези мои разсъждения прекъсна Аксел който ме повлече зад ъгала на улицата, обекта на желанията му се оказа едно малко чихуа-хуа, свито в ръцете на най – страхотния мъж, който бях виждала. Вижте всеки би казал, че е толкова педалско, но в този мъж нямаше нищо педалско. В този момен моето диво и умопобъркано куче скочи върху мъжа в опита си да докопа малкото кутре. Единственото което успях да промълвя, докато го дърпах беше:
- Моля да го извините, но Аксел е с много деликатна психика.
Господи, излязох като пълна идиотка, в този момент земята трябваше да се отвори и да ме погълне. По – голяма идиотщина през живота си не бях изтърсвала. Но още по – странен беше отговорът му:
- И Шер е с деликатна психика, но това не попречи на вашето куче да скочи върху нея. – и също толкова чаровно колкото отговори се усмихна.
- Извинете ме, не зная как изскочи това от устата ми. – едва чуто промълвих аз.
- Случва се доста често на хората в подобни неудобни ситуации. Приятно ми е Алекс.
След това кратко, но впечатляващо се преставих и незнайно защо се изнизах набързо, вместо да предприема нещо …

         Отново постъпих безумно идиотски, не знам защо но когато не владея ситуацията изпадам в неловки положения. Както и да е, тази вечер ще се отдам на малко почивка без досадници /поне се надявам на това/. Сега е подходящия момент за едно филмче, няма да ми е трудно да избера, защото щом се почувствам зле, отговора е един „Дневникът на Бриджит Джоунс”, колкото и зле да ми е в този филм винаги намирам утеха. Защо ли? – Ами защото аз не изпадам в подобни идиотски ситуации. Сама не си вярвам, мисля че ситуацията преди двадесет минути беше точно такава.

         Кому е нужно да дава колосални цифри пари за психотерапевт, като на съвсем скромна цена получава Рене Зелуегер, да не говорим за Колин Фърт и Хю Грант. Толкова е просто и лесно, че понякога се чудя как може да си дават парите за такива неща американците, но какво да се прави – някой сме по-умни от други и това си е. Та Рене Зелуегер е под носът им...